Не знам дали сте чували израза „уморен като поп по Великден“. Забелязал е простодушният български народ това, което днес убягва на мъдреците… Всяка част от тялото ме боли и не ми е нито до писане, нито дори до мрънкане. И въпреки всичко реших да се насиля и да надраскам пет думи… Не заради себе си, а заради моите събратя-свещеници, мнозина от които са в доста по-тежко състояние от мен тези дни.
Не, няма да описвам от какво вените на краката ти стават на пихтия, а в кръста сякаш се забиват пирони. „Такъв ти е бизнесът, дядо попе! – каза ми веднъж един… да кажем богомолец… Всякакви хора идват в храма през дните около Възкресение, включително и доста странни. Но и за тях не ми се говори… Искам да ви разкажа за сянката. Сянката, която съпътства всеки църковен празник… Пък и делника също.
Например, дойде ли Утренята на Цветница, сянката се разпищолва на пейката точно срещу храма, организира там своя наблюдателница. Този ден е такава суетня, че може спокойно да забравиш за нея. Но тя ще ти напомни с кратки (в началото) любезни и взаимно свързани подвиквания: „Да беше благовестил, вместо да раздаваш пръчки, а?“, „А тия, дето идват, дали са чели какво пише св. Максим Изповедник за Църквата?“, „А ти чел ли си?“, „А парите в паничката под върбата колко станаха?… Не, не са толкова, броя ги, не се опитвай да ме излъжеш… Не те ли е срам да ламтиш за гнусна печалба?“ Може да се намери някой й да каже: „Вземи свърши някаква работа!“ Но сянката е учила не за това, дет’ се казва.
Същото се повтаря на Разпети Петък. Но този път сяда на стол в храма. И се започва: „Този защо мина под Плащаницата, а другият?… Те не са вярващи, сещаш ли се?…“, „А парите в паничката под здравеца колко станаха?… Не, не са толкова, броя ги, не се опитвай да ме излъжеш… Не те ли е срам да ламтиш за гнусна печалба?“ Иде ти да извикаш: „А ти кога ще се покаеш?“, обаче сянката не се кае, тя има друг копнеж – да намира махна…
После идва Пасха. Скрита в тъмата на очакващата вечер, сянката обикаля наоколо и се вглежда в хората, сочейки ги с пръст: „Знам ви, ти досега яде, а ти досега спа, ти гледа телевизия…“ После отива при свещениците и прошепва: „А тия яйца и козунаци сега какво ще ги правите? Ей, не се наядохте, ей…“ Ще кажете: „Няма ли, сянко, най-после да се зарадваш?“ Радва се тя, щастлива е, но само когато разобличава…
Така мога да изброявам още много… Някой би предположил, че под сянка имам предвид някой бяс… И не би познал. Това е силуетът на учения „богослов“, прикрит често зад анонимно огледало. Спотаен в безличността, прочела достатъчно богословски книги, за да знае как най-добре да намира грешките на другия и никога у себе си. Това е сянката на онзи, който не е пренасял един леген със здравец, но пък е квалифициран в това да намира кусури в духовното здраве на всички свещеници, владици и свети отци, взети заедно. Това е прозрачността на този, който никога не се е навеждал да завърже развързаната връзка на обувките на приятел, но пък иначе обича целия свят и ратува за обединение на всички добри хора (пичове) по света в една църква, независимо от изповеданието им. При по-дълго вглеждане ще забележите, че тази сянка е розова по краищата, но черна във вътрешността си.
Напоследък чувам, че се върти около Светия Синод, понеже се е подразнила от становището му за предстоящия Събор. И понеже срещу истината няма какво да се каже, пак си повтаря обичайните, посочени по-горе глупости: „Върбата, парите, нечестивите попове и лошите ближни…“ Какво да й се каже? Ми същото: „Кога ще най-после ще започнеш да се каеш, сянко? Кога ще се зарадваш? Кога ще спреш да гледаш върбата в ръцете на свещеника и ще усетиш гредата от безумия, която мъкнеш на гърба си, мечтаейки да я нахакаш надълбоко в чуждото око?“
Този текст беше пратен на имейла на блога и беше подписан от някой си о. Иван Херувимов с молба да го публикуваме, защото сме имали голяма аудитория. Пускаме го без съкращения в знак на уважение към свободата на словото.
Снимката е крадена от чужд фейсбук, на нея има поп, отдаден на гнусна печалба и потънал в еретически размисли. Взел е и жена си да грабят с четири шепи, защото само две ръце не им стигат.
ЗДРАВЕ И БЛЕНУВАНО ВЕГАН ХРАНЕНЕ
ДЪРЖАВАТА, КАТО „КРЪСТНИКЪТ” НА МАРИО ПУ...
ОТЕЦ ВЛАДИМИР ДОЙЧЕВ Е ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ДУХОВНИК !!!
Ели
2. утешение
3. за децата
4. библиотека за дечица
5. уродив ради Христа
6. аутсайдери
7. за младите
8. православен каталог
9. muguet blanc
10. български светии
11. църковни сайтове
12. Жития на светиите - Чети-Минеите на св. Дм. Ростовски
13. jeanne d'arc
14. grenouille verte
15. за науката за смъртта - от П. Калиновски
16. шахмат в рая
17. добротолюбие
18. за молитвата
19. Светици с името Виктория в Православната църква
20. Бог е любов
21. да възпиташ християнче
22. църковен вестник
23. икони света гора.зограф
24. православен свят
25. всемирно православие
26. момкови сълзи
27. света гора зограф
28. Свети места вж загубените софийски храмове
29. Душата след смъртта - Йеромонах Серафим Роуз
30. Архимандрит Серафим (Алексиев) — Духовно наследие