ап. Рим. 6:18-23
____________________
А като се освободихте от греха, 
станахте роби на правдата.
Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ.
Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, 
тъй и сега предоставете членовете си да бъдат 
роби на правдата за свети дела.
Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата.
А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.
Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу,
вашият плод е светост, а краят - живот вечен.
Защото платката, що дава грехът, е смърт,
а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
 

ЕВАНГЕЛСКО ЛИТУРГИЙНО ЧЕТИВО
В 4 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
лит. ев. Мт 8:5-13
_____________
А когато влезе Иисус в Капернаум ,
приближи се до Него един стотник, 
молеше Го и казваше:
Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и
люто страда.
Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам.
А стотникът отговори и рече:
Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми;
но кажи само дума и слугата ми ще оздравее;
защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива;
и другиму: дойди, и дохожда;
и на слугата си: направи това, и прави.
Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, 
които вървяха подире Му: истина ви казвам,
нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно,а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде.
И слугата му оздравя в същия час.

Йеромонах Димитрий (Волков)

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, така се случва в нашия живот, че когато ние идваме към вярата, тогава първоначално Господ ни дава ревност за Дома Божи. Ние се стремим да изпълняваме не само нравствените предписания, но и църковните правила твърде строго, понякога даже предизвиквайки усмивка отстрани. Едва ли това може да се осъди. Който не е проявявал отначало ревност в църковния живот, той, навярно, не е преживял истинско обръщане към Бога.

Но с времето ние разбираме, че изпълнението само на външните предписания не ни дарува спасение. Става изменение в нашето съзнание. Ние разбираме, че трябва не само да четем правилата, но и да живеем наистина по християнски. Трябва да настроим своето сърце според християнските заповеди.Това е, за което говорил апостол Павел. Той е казал, че ако ние умеем да говорим на различни езици, извършваме всякакви знамения, даже планини да можем да преместваме, но нямаме любов, тогава сме като „мед, що звънти, или кимвал, що звека” (1 Кор. 13:1). Човек се насочва към изпълнение на Божиите заповеди, стреми се в сърцето му да се всели любов към Бога и ближния, учи се да търпи, да прощава, да се смирява. Обаче часто такова обръщане навътре, към очистване на своето сърце довежда към едно странично явление, когато човек охладнява към изпълнението на църковните правила, църковните предписания и незабележимо за себе си започва все повече да ги пренебрегва. Това явление е твърде разпространено, но, въпреки това, не е допустимо.

Ето днес ние възпоменаваме паметта на светите отци от шестте Вселенски Събора. На тези Събори отците установили правилните формулировки на божествените догмати, изложили в цялата му пълнота учението за въплъщението на Христа, съотношенията на Неговата природа - човешка и Божествена.

На тези Събори отците установили правилните формулировки на божествените догмати, изложили в цялата му пълнота учението за въплъщението на Христа, съотношенията на Неговата природа - човешка и Божествена. Но освен това отците изложили множество църковни правила, канони, които влезли в църковните предания и са също осветени от Бога като божествени догмати. Забележете, че ние възпоменаваме паметта не на Вселенските Събори, а на светите отци. Но очевидно, че на тези Събори не всички били свети. Ние не говорим за тези еретици, които присъствали на тези Събори. Те, безусловно, не могат да се окажат свети. В някакъв смисъл Църквата нарича православните участници в тези Събори свети. Малцина от тях били свети според нашето разбиране. Малцина от тях попаднали в календара на Православната Църква.

Но наричайки участниците в тези Събори свети, Църквата изповядва с това едно много важно нещо, за което ние с вас трябва постоянно да помним. Те са свети в същия смисъл, в какъвто е света Църквата Апостолска и Съборна. Църквата е света, не защото всички нейни членове са свети, а защото Църквата се управлява от Светия Дух. Действал тогава в четвърти, пети, шести, седми, осми векове от Рождество Христово. Действа и сега. Апостол Павел направо говорил, че Църквата е Тяло Христово, а главата на Църквата е Христос.

В какъв смисъл Църквата е Тяло Христово? Тук е уместна аналогия, която има отношение към човека. Както в тялото на човека се намира душата, така и в църковното тяло обитава Светият Дух. Църквата е Тяло Христово. Но къде точно обитава Светият Дух? Ето често, за да обяснят на човека необходимостта от пребиваване в храма, говорят, че храмът е особено място, място на благодатното пребиваване на Божия Дух. Но къде пребивава Господ в храма? В иконите ли, в стените ли пребивава, може би, във въздуха? Разбира се, Господ е вездесъщ и в същото време Той е вън от този свят и пребивава по някакъв необясним начин навсякъде, докосвайки се до този свят във всяка негова точка.

По такъв начин, храмът, изглежда че не трябва да се отличава с нищо от всякакво друго пространство. Къде пък в храма пребивава Господ? Свети първомъченик архидякон Стефан, когато го съдили юдеите, им преподал кратък преразказ на всичко това, което е извършила Божията Десница по отношение на израилския народ, започвайки от Авраам, когото Господ извел от Харан, и завършвайки със Соломон, за когото Стефан казал, че той е създал на Господа храм. И тутакси добавил: „Но Бог не в ръкотворните храмове живее”. Така че къде живее Бог? Къде живее Господ Свети Дух? Апостол Павел отговаря на това направо: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?” (1 Кор. 3:16).

Човек е създаден от Бога, за да бъде храм Божи. В човешкото сърце трябва да възсияе Пресветата Троица и именно човек е най-съвършеният, най-главният храм Божи, в който Светият Дух иска и желае да живее. И ние всички, още с дара на кръщението, сме причастни на този Свят Дух. Светият Дух действа в една или друга степен във всеки от нас, ако той е верен на Църквата, изповядва Христос и се старае да живее според заповедите. Това е много важен момент, че Светият Дух действа не само в светиите и в подвижниците, но във всеки от християните, във всеки според степента на неговото вътрешно очистване, във всеки според мярата на неговото самопожертване и желание да изпълнява Божиите заповеди. И по тази причина днешната Църква е не по-малко свята, отколкото Църквата от първите векове на християнството. Този извод, ние често не разбираме и пренебрегваме. Ние съдим съвременната нам Църква. Ние, ако не на глас, но в сърцето си мислим, че сега някакви неща в нея не стават така, както трябва, че свещениците, може би, и епископите – поне някои от тях не са такива, каквито трябва да бъдат. Ние всички с вас съдим, не разбирайки, че със своя съд най-напред съгрешаваме против догмата за святост на Православната Апостолска Съборна Църква. Църквата е свята и Светият Дух в нея, както по-преди, управлява.

През всички времена светата Църква не е била еретическа и Светият Дух в нея е законен и всемогъщ властелин. Отделни хора могат да се противят, могат по силата на греховността със своята воля да се противят на Светия Дух, но те не са способни да изменят истински курса на църковния кораб.

Ние често смятаме, че Светият Дух и Църквата, сякаш мъждукат в тези малцина свети подвижници, в тези свети епископи, свещеници, миряни, които са много малко на брой. Всъщност, макар този възглед да изглежда благочестив, той не е верен. Светият Дух изпълва цялото църковно тяло. Всеки от нас в дара на кръщението получава печатът на Светия Дух. Само че той се намира в нашите сърца под похлупак. Бог е много деликатен. Той не насилва нашата воля. Той ни предоставя свобода, свобода да действаме, както желаем. Ако ние насочваме своите действия според волята Божия, тогава дарът на Светия Дух се разкрива в нас, преобразява нашата личност, изпълва я с Божията благодат. Ако пък се противим на Духа Божи, живеем по заповедите на този свят, тогава това съкровище на християнското кръщение пребивава в нас под похлупак. То сякаш е зарито в земята.

Вие помните, в притчата за талантите този слуга, който е заровил своя талант в земята, бива обвинен, че не го е употребил в работа. Едно от тълкуванията е, че това е дарът на кръщението. Че човек, който не живее според християнските заповеди, във времето, когато е получил кръщение, е зарил таланта си в земята. Светият Дух не действа в него, макар той да е около него. И ето ние трябва постоянно с вас да помним, че ние живеем в светата Църква, в която действа Светият Дух. Действа именно сега. Тя е свята, не защото е Апостолска, не защото в нея има свещенство от апостолите, не защото в нея се съхранява Свещеното Писание. Такова, каквото било написано в първия век на християнството. Но в нея досега Светият Дух действа и влияе на всички хора. Именно затова Господ е казал: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18).

В Църквата винаги ще останат хора, които правилно ще изпълняват Божиите заповеди. Често уподобяват Църквата на кораб, кораб на спасението, около който е житейското море. И ето на кораба може да има твърде много хора, да предположим, хиляда души. Но за да следва този кораб благополучно своя курс и всичко на него да става както е установено, необходимо е да има може би не хиляда души, а сто души, които да могат да поддържат този кораб в святост и чистота. И ето Господ Свети Дух винаги има тази възможност, че даже ако някой се противи на нещо в Църквата, тогава все пак се запазва нейната святост и непорочност. И Божиите заповеди и предписания, и църковните обичаи се запазват неповредени в нея докато тя е Православна, Съборна и Апостолска. Ние с вас често пренебрегваме в сърцето си тази заповед за светостта и непорочността на Църквата Божия. Ние смятаме, че изповядваме този лозунг, който е прозвучал веднъж в Евангелието, че не човек е създаден за съботата, а съботата за човека, считаме, че на това основание може да пропускаме някакви правила, можем да пренебрегваме някаква църковна дисциплина. Това е твърде разпространено сега. Хората виждат, да речем, гръцката Църква и казват, че там хората се причастяват, без да се изповядват преди това. Действително в гръцката Църква има такъв обичай. Там хората се причастяват без изповед. Но това е гръцката Църква. Всяка поместна Църква съдържа истината на православната вяра в пълнота, но при това всяка има свои национални и исторически обичаи и особености.

Ние не можем да гледаме на другия опит и да говорим, че ето там е правилно, а у нас неправилно. С това само оскърбяваме своята Църква, оскърбяваме майката. Свещеномъченик Киприан Картагенски казвал, че за когото Църквата не е майка, за него и Бог не е баща. Ако Църквата се нарича майка, тогава гледайки другите майки, говорейки на нашата родна майка, че ето там всичко е по различно устроено, че е по-добре, отколкото при нас, с това оскърбяваме своята майка,

оскърбяваме своята собствена поместна Православна Църква. Когато ние не се доверяваме на свещенството, не се доверяваме на Патриарха, ние оскърбяваме своята Църква, оскърбяваме я, защото в нея живее Светият Дух, защото Той в една или друга степен се проявява на Съборите, проявява се в Синода, проявява се в пастирската дейност на Църквата, в нейните свещеници, в благочестивите миряни и мирянки.

Затова ви призовавам да пазите светинята на Православната Църква в своето сърце и никога да не забравяте, че Църквата е майка. Ние слушаме майка си в детството, не питаме защо това е така, защо тя ни повелява да правим това. Така и Църквата ние трябва да слушаме. Искам да завършва с думите на блажени Августин, живял в четвърти век след Рождество Христово. Той казвал: Всичко може да има, може да има почести, може да има тайнства, можем да пеем „алилуя”, можем да казваме „амин”. Можем да вярваме в Отца и Сина и Светия Дух, можем да проповядваме тази вяра. Но никъде, освен в Православната Църква, не може да има спасение. Господи, спаси ни!



Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев

Източник: www