Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2007 18:25 - Неокласицизъм и неокейнсианство
Автор: alek82 Категория: Технологии   
Прочетен: 6987 Коментари: 4 Гласове:
0



1.      Икономически неокласицизъм. Общ преглед.

 

Развитието на материалния живот на обществото в края на XIX век налага усъвършенстване на икономическите теории. Така се заражда неокласическият икономикс, който е резултат от възникналото решение за коренна промяна в понятийния и категорийния апарат в икономическата наука. В политическата икономия теоретичният анализ се насочва към количествените функционални зависимост в сферата на размяната и потреблението. Класическата школа до известна степен е интелектуално деморализирана. Много са нейните критици и опоненти. Пазарният фундаментализъм и постулатите на трудовата теория са в криза. Всесилният пазар и интересите на индивида се преплитат, а при определени условия преминават и в антагонизъм. В основната сфера на политическата икономия, включително и в отношенията държава – пазар, все още няма цялостна концепция. Забелязват се признаци на едно електическо сливане на пазарните механизми с индивидуализма и произтичащите от това промени. Някои неокласици виждат, че свободният пазар е чудесен слуга, но и капризен и разрушителен господар. Те искат да го върнат към положението на слуга. Точно тук е теоретичната пресечна точка – възникналата пропаст между икономическата наука и тревожния, объркан и  все по-обезверен свят на хората. Свободният пазар трябва да бъде поставен на мястото му и принципите на трудовата теория на стойността – променени, за да не се превърне обществото в пустиня. Това налага формирането на нова неокласическа политикономическа концепция. Субективните течения и школи в политическата икономия идват да задоволят една нова нужда. На тази нова нужда отговарят идеите и теориите на неокласиците Алфред Маршал, Леон Валрас, Джон Б. Кларк и други, на които в немалка степен дължим съвременния категориен апарат и инструментариум на модерния икономикс. Характерно за целия неокласицизъм е това, че в една или друга форма при определянето на икономическия живот на индивида се изхожда от вродени и непроменени човешки качества и свойства. Теоретичните конструкции на неокласицизма се изградени върху ролята на първично – индивидуалните субективни сили и фактори.

Новата неокласическа школа в политическата икономия се обръща все по-осезателно към непосредствените нужди на индивида и прави опит да промени начините на разпределение на индивидуалните блага, да се опре на тяхната пределна полезност за човека. За тази школа М. Фелдстейн посочва: “Познаването на тези икономически идеи е важно за всеки, който иска да разбере как те въздействат върху икономиката.”

 

 

2.      Създаване и същност на субективния икономикс.

  

2.1.  Предпоставки за създаване. Същност на субективните школи.

 

През 60-те – 70-те години на XIX век в икономическата наука господстват теоретичните принципи на посткласицизма в лицето на големия английски икономист Джон Стюарт Мил и бележитите френски анализатори и коментатори на икономическия класицизъм Жан Батист Сей и Фредерико Бастия. Икономическият посткласицизъм всъщност обобщава и подрежда икономическите теории на класическата школа, нейните анализи и стремеж към търсене на естествената икономическа логика. В началото на  70-те години на XIX век се заражда един по-различен вариант на икономическия класицизъм и посткласицизъм. Започват сериозни опити преди всичко за замяна на икономическия обективизъм на класическата школа, за замяна на трудовата теория на стойността и на трактовките за произхода на печалбата и рентата с други, по същество субективни, икономически понятия и категории. В икономическата наука си пробиват път нови виждания за стопанската деятелност на хората, която се търси преди всичко в нуждите на индивида, в неговата първична природа, по-скоро продиктувана от нуждите и потребностите, като се пренебрегват обществените условия и производството се подчинява на тези нужди. Основните предпоставки за зараждането на неокласическия икономикс са две. На първо място, самото икономическо развитие и налагащата се от това необходимост за усъвършенстване на икономическите теории, и на второ място, залезът на икономическия класицизъм и упадъкът на посткласицизма.

В своята съвкупност различните неокласически теории представляват безспорно ново направление в икономическата мисъл. Основите на формирането на неокласицизама се обуславят от обществените промени. Извършва се бърза индустриализация, развиват се мощни предприятия, фирми и компании. Съобщителните комуникации отбелязват голям напредък. Развиват се съвременни организационни форми на производство. Нараства броят на акционерните дружества, банките и борсите. Това всъщност е могъщата индустриална революция, началото на индустриалните общества. Икономическата система се съпътства и от присъщите ú вътрешни противоречия главно между труда и капитала. Икономическите процеси в реалния живот оказват влияние и върху икономическата наука. Продукт на тези процеси е появата на неокласическия икономикс. С неговото зараждане анализът на икономическите проблеми заема нова теоретична ниша. Основите на зараждащия се неокласицизъм се изграждат върху позициите на индивидуални субективни усещания на отделния човек. Всъщност самата същност на икономическите категории е основана на теоретичния субективизъм.

Неокласицизмът издига крайния субективизъм и свръхабстракцията като основен инструментариум, а потреблението – като основа на икономически анализ и изводи.

При изследването на икономическите явления и процеси субективните оценки започват да имат съществено значение. Например вместо анализ на обективните реални разходи към тях се пристъпва от субективнопсихологическа позиция и оценката им придобива чисто субективна величина. Подходът към икономическата действителност като цяло е субективен. Подобен подход изисква и нова икономическа теория. И тя бива създадена. В нея са важни психологическите аспекти, които предопределят стопанската деятелност на индивида. Така се появяват субективните течения и школи в политическата икономия под влиянието на философския субективен идеализъм на Юм и Бъркли и утилитаризма на Бентан като съставни елементи на философския позитивизъм. Наред с това представителите на неокласическия икономикс издигат идеята за възвръщане към “чистата” икономическа теория. Характерно за неокласиците е едно твърде широко, разтегливо и общо определение на предмета на политическата икономия, при което се открива възможност за еклектическо съчетание на различни икономически идеи и теории. Според тях предметът на политическата икономия представлява изучаването на човешките индивиди в техния ежедневен стопански живот със задача да се изследват индивидуалната и социално-обществената деятелност, които са най-тясно свързани с производството и използването(разпределението) на материалните блага за постигане на икономическо благосъстояние. Критикувайки основните теоретични конструкции на класическата школа, те запазват главната им идея за икономическия човек, за естествения ред на нещата и за взаимозависимостта на материалния прогрес от природата на човека. Неокласиците защитават също икономическия либерализъм и автоматичното равновесие в икономическия живот, основано на действията на пазарните механизми. Те считат, че освен да преследват личните си интереси, отделните индивиди чрез своите действия довеждат до правилни пропорции цялата икономическа система, пропорции, които не биха били възможни и при най-сполучливото държавно регулиране на стопанските процеси. Това е така, защото изходният пункт за всяка икономическа деятелност са човешките потребности. И това е най-характерното за създаващите се субективни школи и течения, а именно, че те в една или друга форма поставят в центъра на своята теоретична икономическа система индивида с неговите първични вродени качества, с неговата егоистична природа, която не може да се промени, защото е в основата на самото му съществуване. И затова тези качества на индивида са определящият фактор при развитието на икономиката и на материалните условия на живот. Тук взаимоотношението със социалната среда е опосредствано от човешките потребности, които възникват като резултат от приспособяването на човешкия организъм към заобикалящата го природна среда. При развитието на икономическия неокласицизъм някои от неговите представители проявяват известна противоречивост в отношението си към либералната идея и икономическата свобода. Последната те разглеждат двойствено. Признават приложението ú в производството, но не я одобряват като стимул в разпределението. Там те искат да въведат принципа на справедливостта – един утопичен и наивен възглед, който противоречи на икономическата логика.

Защитавайки теорията за пазарните механизми, неокласиците търсят свързващо звено между търсенето на стоките и жизнената необходимост. И го откриват в новото разбиране за връзката между полезността на стоките и търсенето, т.е. за особената взаимозависимост между търсене и полезност. Методологичният инструментариум на теорията за пределната полезност наред с анализа на въздействието на полезността върху цените е именно свързващото звено в теорията за действието на пазарните механизми.

Със зараждането на неокласическата школа в икономическата теория в основата на икономическия анализ се поставят определени субективно-абстрактни понятия и категории, съвсем откъснати от обективните социално-икономически условия. Независимо от изявения субективизъм и радикалното изместване на основните методологични постулати и икономически категории на класическата школа, неокласиците запазват присъщите на класицизма идеи за естествения икономически ред и за прилагането в икономическия живот на либерално-стопански концепции. Обобщавайки проблемите за създаването на неокласицизма, П. Самюелсън посочва: “Преди сто години дървото на икономикса се разви. Класическите писатели акцентираха на разходите, игнорирайки търсенето и предлагането. Примерно в 1870 г. трима учени едновременно и независимо един от друг създават основата за един по-прецизен анализ, който синтезира както полезността, така и елементите на разходите. Това са: У. Джевънс (1835 – 1882) в Англия, К. Мегер (1840 – 1921) в Австрия и Л. Валрас (1834 – 1910) в Швейцария.”

 

2.2.  Основни школи и представители.

 

Елементи на икономически субективизъм се срещат в редица икономически разработки много по-рано от оформянето на субективната политическа икономия. Много от схващанията на субективната школа намираме още у Аристотел (“Етика”, “Риторика” и др.). В Средновековието субективни съждения показва Буридан – ректор на Парижкия университет (XIV век). Такива има у Тюрго и Рикардо. Още преди възникването на субективната школа в икономическата литература се срещат понятията “ценност” и “полезност”. Тук трябва да се отбележат теориите за полезността на французина Етиен Кондияк и италианеца Галияни, които разглеждат цената във връзка с полезността на продаваните блага. Непосредствен предшественик на икономическия субективизъм е немският икономист Херман Госен (1810 – 1859). Законът за задоволяване на потребностите е формулиран в неговото основно съчинение “Развитие на законите на човешкото общуване”. С това се поставя началото на основната субективна теория – за ценността на благата. Последователите на Херман Госен формират по-късно четирите основни направления в развитието на икономическия неокласицизъм:

Ø       Австрийска субективна школа с най-видни представители: К. Менаер, Бьом-Баверк и Фридрих фон Визер.

Ø       Лозанска субективна школа с представители: Леон Валрас и Вифредо Парето.

Ø       Кембриджска школа с представители: Уилям Стенли Джевънс, Алфред Маршал и Артър Пигу.

Ø       Американска школа с представител: Джон Бейтс Кларк.

Тези школи се формират между 1870 и 1920 г.

През 1871 г. излиза главното икономическо произведение на У. С. Джевънс “Теория на политическата икономия”. Той поставя индивида и неговото субективно отношение към благата в основата на своята икономическа теория. Полезността зависи от усещанията на човека, а самата полезност става основа на ценността на определено благо. С това съчинение се поставя началото на субективните школи и течения и в частност на Кембриджската школа. Други по-известни произведения на У. С. Джевънс са: “Чиста логика” (1863 г.), “Курс по елементарна логика” (1870 г.), “Принципи на науката” (1874 г.).

През 1883 г. излиза основното съчинение на австрийския икономист Карл Менгер “Изследване върху метода на социалната наука и в частност на политическата икономия”. Карл Менгер (1840 – 1921) е роден в Галиция, която тогава е влизала в състава на Австрия. Произхожда от заможно и интелигентно семейство. Карл Менгер учи право в университетите в Прага и Виена. От 1867 г. се занимава с икономически изследвания. До 1903 г. е преподавател във Виенския университет, след което се отдава изключително на научноизследователска работа. През 1884 г. излиза трудът на Ойген фон Бьом-Баверк “Капитал и лихва от капитал”. В него и в произведенията на К. Менгер основно е разработена теорията за пределната полезност на Херман Госен и вече на тази основа се изясняват икономическите категории. Тези съчинения поставят началото на Австрийската субективна школа.

Още през 1831 г. Огюст Валрас (1801 – 1866 г.) – баща на Леон Валрас, прави опит да се справи с проблемите за изкуствената, според него, разлика между разменна и потребителна стойност. Той приема разходите за източник на стойността и към тях добавя полезността, като освен това смята, че стоката трябва да е рядка, да има рядкост, за да има стойност. През 1874 г. излиза основното съчинение на  сина на професора от Лозана Леон Валрас “Елементи на чистата политическа икономия или теория на социалното богатство”. С него Леон Валрас се опитва да направи цялата икономическа система подчинена изключително на субективни начала, на субективни виждания и представи. Валрас вижда богатството като сбор от полезно блага, задоволяващи обективно човешки нужди. Те са избираеми от напълно естествени субективни предпочитания и субективни вкусове на отделния потребител. Същественото за Леон Валрас е разбирането на икономическите категории като математически формули, които влияят на икономическата система. Поради това той е известен като представител на математическата Лозанска икономическа школа. В процеса на изграждане на своята икономико-математическа теория Леон Валрас оприличава принципите в икономическия процес с тези на математико-физическото движение и с количественото математическо измерване на величините. Той търси идеалния тип икономика като теоретичен модел, в който се разкриват точните закони на икономиката. И на тази основа допуска различия между съвършената и идеалната икономика, както съществуват различия между съвършените фигури на математиката и техните реални образи в живота. Правейки модел, в който всичко върви автоматично чрез естествените съчетания на редките усвояеми блага, Леон Валрас изхожда от съвършената конкуренция. Той отрича намесата на държавата в икономиката, допуска я само в минимален размер, само дотолкова, доколкото тя трябва да осигури свободната конкуренция в стопанския живот. Други основни съчинения на Леон Валрас са: “Изследване на социалната икономия” (1896 г.), “Изследване на приложната политическа икономия” (1890 г.).

Наред с Леон Валрас друг бележит представител на Лозанската школа е Вилфредо Парето. Като професор в университета в Лозана, той заема мястото на Валрас и заедно с него създава теорията на равновесието. Той изказва мисли и съждения, сходни с тези на Валрас, с известни различия, особено по повод разпределението на доходите. Главни съчинения на Вилфредо Парето са: “Трактат по обща социология”, “Курс по политическа икономия” (1896 г.), “Учебник по политическа икономия” (1906 г.).

Един от видните представители на икономическия неокласицизъм е английският икономист Алфред Маршал. Той е професор в Кембриджския университет и основоположник на Кембриджската школа в политическата икономия. Негови основни произведения са “Пари, кредит и търговия”, “Промишленост и търговия”. Алфред Маршал е най-известен с главния си труд “Принципи на икономическата теория”. С него бележи така наречената маршалианска революция в икономическата наука. Последовател на Алфред Маршал е Артър Пигу. Основните си теоретични възгледи той излага в главния си труд “Икономика на благосъстоянието”, издаден през 1932 г. Според Пигу благосъстоянието е състояние на човешките чувства, а това състояние може да се измерва количествено и зависи от човешката удовлетвореност. Това означава, че колкото повече или колкото по-добре са удовлетворени човешките чувства, толкова благосъстоянието е по-високо.

В творчеството на американския икономист – професор от Колумбийския университет, Джон Бейтс Кларк особено място намират маргиналните анализи. Основни негови съчинения са: “Теория на политическата икономия” и “Разпределение на богатствата”. Главната икономическа теория, която професор Кларк разработва, е теорията за пределната производителност. С неговите теоретични конструкции се поставя началото на Американската неокласическа школа.

Икономическата наука в САЩ се развива при специфични исторически и социално икономически условия. Епохата през която живее Д. Б. Кларк (1848 – 1937 г.) се характерезира с бурно икономическо развитие на САЩ, наситено с икономически разцвет, монополизация на стопанството и циклични икономически кризи. Развитието на материалния живот на обществото е свързано с въздействието на различни фактори. Те оказват влияние върху развитието на икономическата мисъл. Независимо от тяхното влияние в икономическата наука в САЩ се чувства въздействието преди всичко на европейските мислители икономисти. Силно е влиянието на класическата школа върху Бенджамин Франклин, на немския икономически историцизъм върху Чарлз Кери, а също така и на неокласицизма върху Д. Кларк.

Създателят на американския неокласицизъм – Д. Б. Кларк, се интересува преди всичко от идеите на Австрииската субективна школа и на А. Маршал. Тези идеи той приспособява към американската икономическа действителност. Същевременно Д. Б. Кларк ги доразвива и модифицира така, че те всъщност дават отражение на протичащите икономически процеси.

Методологичният инструментариум на Американската школа по-скоро е рационално-прагматичен. Чрез него Д. Б. Кларк интерпретира теорията на пределната полезност. За него тя има значение както в сферата на разпределението, така и в производствената сфера.

Основни съчинения на Д. Б. Кларк в областа на икономическата теория са “Философия на богатството” (1887 г.), “Разпределение на богатството” (1889 г.).

Всички школи и течения на икономическия неокласицизъм създават икономически категории, основани на природата на човека и на неговите индивидуални качества, на неговия личен интерес. По този начин неокласическия икономикс провъзгласява своеобразната индивидуалност на човека и извежда стопанската деятелност от потребностите на индивида.

 

2.3.  Методология.

 

Най-важен проблем в системата на неокласическия икономикс е проблемът за разпределението на доходите. Той всъщност е изходно начало и теоретичен център за изследвания и анализи. Около този теоретичен център се търсят и алтернативите на трудовата теория на стойността и другите постулати на класическата школа. Във връзка с това се дискутират различни нюанси на теорията за пределната полезност и теорията за икономическото равновесие. Всъщност анализирайки пазарните механизми, неокласиците идват до теоретичния извод, че стойността (цената) на определено количество стока, представена на пазара чрез съставляващите я единици, ще зависи от най-малката полезна единица, т.е. от пределната полезност. В теоретичната система на икономическия неокласицизъм има различни варианти за категорията пределна полезност и нейното интерпретиране. Така Джон Бейтс Кларк от Американската школа на неокласическия икономикс прилага пределната полезност към производствените фактори. По този начин той извежда стойността като продукт на пределната производителност на трите основни фактора на производството – труд, капитал и земя. Всъщност представителите на различните школи и течения на неокласическия икономикс се обединяват около теорията за пределната полезност, теорията за пазарните цени, теорията за пределната производителност и теорията за икономическото равновесие, като искат чрез тях или от тях да създадат един по-сигурен икономически методологичен инструментариум за обяснение и решаване на проблемите в икономическия живот с цел създаване на по-благоприятни материални условия и една по-стабилна икономика на благосъстоянието. На основата на тези теории се създават различни икономически модели и системи. Възниква теоретичната система за пределните (маргиналните) величини – маргинализмът, който е и основен синоним на неокласицизма. В теоретичния инструментариум на неокласицизма доминираща тенденция е изместването на вниманието на продавача към купувача. Основна икономическа категория вече не е стойността, а полезността на стоката за консуматора. От предлагането акцентът се измества върху потреблението. В създаващата се икономическа система на неокласицизма основно внимание се обръща на равновесието между търсенето и предлагането. Вниманието се насочва също върху факторите на производството. Неокласиците извършват сериозни теоретични усилия за изследване на същността на полезността на вещите. Тях не ги удовлетворява разликата между потребителна и разменна стойност, установена от класическата школа. Според тях тази разлика е произволна и изкуствена. Редица примери като този с водата, която е полезна, но с малка ценност, или с въздуха, който е толкова полезен, че без него животът е невъзможен и също е без цена, карат неокласиците да решат проблема за разликата между потребителна и разменна стойност по нов начин. Според тях полезността е пределна полезност само в последната, в най-малката част на делимата стока или в последната бройка на неделимата. Следващите примери показват това. Последното парче хляб при глад е изключително ценно и именно то определя съответната цена, докато при изобилие то няма стойност (цена) и се изхвърля. Водата при обикновени условия въпреки полезността си е с малка ценност, но в пустинята нейната цена се увеличава. Тук се налага очевидното правило: полезността на всяка стока или услуга намалява при равни други условия с увеличаване на тяхната наличност. Полезността на последната и най-малка желана част – на пределната единица, е това, което определя цената на цялата стока.

Като правило неокласиците изследват принципите на поведението на човека, който се занимава със стопанска дейност. От действията на отделния индивид, от процесите в отделната фирма те търсят взаимозависимостта на икономическите явления в мащаба на цялото стопанство. Основите на този макроикономически анализ всъщност са израз на т. нар. “познавателен индивидуализъм”, който признава само мотивите на “човека-единица”. Той признава щастието на индивида за единствена цел в обществото. В условията на частната собственост индивидът в определен смисъл е в изолация от обществото. Тук действието на пазара се проявява и като място за проява, и като място за противоречия. В методологичните принципи на неокласицизма първичен е отделният индивид без връзка с обективните обществено-икономически отношения. Отношението на човека към нещата определя и нужните методологични принципи. Тези отношения са отношения на задоволяване, на субективна преоценка за полезността на благата. Основно е схващането, че характерът на икономическите отношения зависи от вродените първични качества и особености на индивида. Реалните икономически категории губят специфичния си обществен смисъл и се преобразуват в категории от сферата на психиката. Така основният методологичен принцип на неокласицизма става субективният психологизъм. Всъщност с това се признава и приматът и потреблението над производството. Главен предмет на неокласическата теория са механизмите за функциониране на пазара. Чрез пазара именно се осъществява отношението на човека към вещите, т.е. потреблението става главна сфера на икономически анализи.

Тези анализи всъщност са анализи на предлагането и търсенето, при това търсенето според неокласиците е независима икономическа величина. То зависи от доходите и цените. Търсенето се осъществява от индивида в обществото, което се отъждествява като сбор от консумативни единици. Консуматорът дава основния облик на икономическите процеси, а неговите вкусове са в основата на структурата на производството. В своите изследвания неокласиците прилагат в пълен размер маргинализма – главното тяхно методологично оръжие за разкриване същността на икономическите процеси и  явления. Оценявайки методологичния инструментариум на неокласицизма, френският икономист Анри Лепаж посочва: “Традиционната неокласическа икономия е изградена върху презумпцията, че по природа човек знае в най-старите модели се смята, че икономическите агенти със сигурност знаят всички предлагани цени – както за настоящия момент, така и за бъдещето. В новите модели е заловена хипотезата, че те познават единствено възможността за разпределение на настоящите цени, в основата е налице един и същ начин на мислене.”

Очевидно е, че методологичния инструментариум, с който си служат представителите на неокласическия икономикс, е разнообразен. Освен пределните величини се използват математическите методи (Л. Валрас), сравнителните таблици, графичните схеми, някои статични величини и др. В края на краищата и идейните, и методологичните ориентири опират до отделния индивид, до първичните човешки качества и свойства и личните нужди и потребност на хората. 

 

3. Съвременни неокласически теории

 

3.1         Неокласически теории за икономически растеж

 

В променящия се свят някои от неокласическите теории също претърпяват промяна, която идва да отговори на една необходимост, проявяваща се в практическата неприложимост на неокейнсианските възгледи за икономическия растеж. Така се заражда едно по-ново направление на неокласицизма, а именно теорията за икономическия растеж. Според представителите на това направление предлагането оказва съществено влияние върху ефективността на производството. Теоретичният център на икономическите изследвания се пренася от търсенето върху производството и факторите, от които зависи. Появява се тенденцията на възраждане на посткласицизма и неговата теория за факторите на производството – капитал и труд. Според съвременните неокласици тези два фактора образуват стойността на стоката. Но всеки от тях внася собствен дял в образуването на стойността на произведената стока и всъщност тя се явява сбор от цената на факторите. Използвайки теорията за пределната полезност, неокласиците правят извода, че с увеличаване на влаганите количества капитал и труд тяхната производителност намалява. Това е първият закон на неокласицизма. Вторият гласи: увеличеното производство на благата намалява тяхната ценност. Очакваният извод от тези два закона е, чепри продължителен период на прилагане на увеличен труд и капитал икономическият растеж е незначителен. Този извод се засилва и от обстоятелството че по време на производството се отдалечава от потреблението. Значи резултатът от този растеж е малък. При това положение трябва да се обръща внимание и на най-различните комбинации между производствените фактори – труда и капитала. В своите теоретични конструкции неокласиците вписват категорията “производствена цена”, която разглеждат като съотношение между обема на продукцията и производствените фактори. За обема на продукцията те извеждат следната формула :

 

O=f(L.K.Q.),

 

където:

О е обемът на продукцията

L – факторът труд

К – факторът капитал

Q – факторът земя

 

Очевидно е че обемът на продукцията е функция на трите производствени фактора – капитал, труд и земя.

Тази формула на неокласическата теория за икономически растеж трудно може да се приеме, защото различните фактори не участват пропорционално, а в различни количества и обем, които не са съотносителни. Така че обемът на продукцията като функция от трите фактора може да се изчисли само тогава, когато се знае съотношението на учстващите фактори. Тя също като формулата за образуване на стоиността е твърде условна, тъй като новосъздадената стойност е в голяма зависимост от приноса на работната сила, а това не е фиксирано във формулата като различно количествено съотношение между труда и капитала.

Икономическият растеж винаги е занимавал изследователите икономисти. В неокласическия икономикс теориите за икономически растеж са доста разнообразни и често се променят. Проблемът за производствената цена е отразен в схващанията на редица неокласици от по-ново време. Така например икономистите теоретици Ч. Хоб и П. Дъглас при определяне на производствената среда търсят съвкупното действие на производствените фактори. Според тях изменението в съотношението на производствените фактори носи промяна и върху образуването на производствената среда. Търсейки по-точен израз и математическа доказателственост на образуването на производствената цена, те се абстрахират от вероятните и по време на чести изменения в производствения проце. Те поставят определени ограничителни условия, а именно:

1)                     Неизменност на техниката, когато се отчите влиянието на нарастването на количествения обем на средствата за производство и работната сила.

2)                     Пълна натовареност на мощностите, когато се отчита влиянието на качествените фактори върху обема на продукцията.

При тези ограничителни условия не се вземат предвид техническият прогрес и натоварването на производствените мощности. Известна е тенденцията към намаляване на капиталопоглъщаемостта на продукцията при ускоряване на техническия прогрес. Новите технологии внедрявани по бърз начин, поради конкуренцията променят ограничения състав на капитала с тенденция към нарастване на постоянния капитал и водят до намаляване на капиталоотдаването. Тези две тенденции, както признават съвремнните неокласици, водят до по-трудно отчитане и извеждане на формула за производствена цена .От новите теории за икономическия растеж на неокласоцизма може да се направи изводът, че в определена степен неокласиците насочват своето внимание към производството и неговите фактори. Производствените процеси обаче се разглеждат извън социалната среда, не се анализират производствените отношения и тяхната адекватност на развиващите се производителни сили. По-скоро производството се разглежда откъм неговата технико-икономическа структура, като процес на създаване на потребителни стойности. В такъв смисъл икономическата политика на новите неокласици е продължение на неокласическата традиция за неотклонното действие на пазарните механизми и техните възможности да възстановят общото икономическо равновесие, от една страна и от друга, да осигуряват непрекъснат икономически растеж.

Основоположник на едно ново направление на неокласицизма за икономически растеж е Роберт Солоу, който е и един от неговите ней-изявени представители заедно с Дж. Мийд и П. Самуелсън. Р. Солоу си поставя задачата да докаже, че равновесният и естественият темп на растеж съвпадат за продължителен период. В основата на неговия анализ стоят не един, а два производствени фактора (труд и капитал), които не само участват съвместно в производството, но са и взаимозаменяеми. В първоначалния си вариант модела на Солоу изховда от неизменен технически прогрес. За да се отстрани тази нереалистична предпоставка, той бива разширен и представен чрез една агрегатна производствена функция от типа Коб-Дъглас:

 

/1/     V = a.Lm.K(1-m),

 

където:m и l-m са частичните коефициенти на заместването (при обща еластичност на заместването на капитала и труда, равна на 1): а λt – само друг израз на параметъра за техническия прогрес. Това означава, че състоянието на техническите знания и тяхното практическо оползотворяване се увеличават автоматично с течение на времето, което обуслявя нарастването на националния доход (v).

Представена като формула за икомомически растеж с темпове на растежа (G), “L” и “K”, тя приема израза:

 

/2/     Gv = mGL + (1 – m ) Gk + λ

 

т.е. нормата на прираста на националния доход Gv е равна на нормата на прираста на производствените фактори GL и Gk, претеглени с частичните коефициенти за еластичност на заместването m и 1-m, както и наормата на прираста на техническия прогрес λ.

Ако се приеме по-нататък, посочва Солоу, че предлагането на работна ръка нараства с фактора b, съответно на екзогенния естествен прираст на населението, тогава L t= Lo. abt, или:

 

/3/     Gv = (1-m)Gk + m (b + λ/m)

 

При такова положение равновесен икономически растеж – при неизменни частични коефициенти на заместването и при дадени, експоненциални, норми на растеж на труда и на техническия прогрес, може да бъде осигурен при допълнителното изискване нормата на спестяването (равна на капиталовложенията) да бъде постоянна за продължителен период:

 

1/v = S/v = dK/Q

 

Постоянна форма на спестяването и на капиталовложенията във времето означава обаче, че разполагаемият капитал трябва да нараства със същия темп, както и националния доход, респективно производството:

 

/4/     dK/dt . 1/k = dv/dt . 1/v

или Gk = Gv

 

което предполага от своя страна неизменен коефициент на капитала.

В светлината на формула /3/, като се взема под вниманиеформула /4/, може да се изведе уравнението:

 

/5/     Gv = Gk = b + λ/m

 

От него става ясно, че равновесният икономически растеж изисква темпът на нарастване на националния доход да е равен на сумата на нормите на прираста на трудовия потенциал и на техническия прогрес, разделен н анеизменната производствена еластичност на труда (или частичния коефициент на заместването).

Полученият краен резултат показва, че естественият икономически растеж се определя от наличния трудов потенциал и от развитието на техническия прогрес.

Предполагаемият механизъм за поддържането н




Гласувай:
0
0



1. tanyarisemova - Поздравления!
14.05.2009 10:58
Много полезна информация, поздравления за избора на материал в постингите. Успех!
цитирай
2. анонимен - die service backlink service
04.10.2011 12:55
backlinks seo usa org <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a> building backlinks
цитирай
3. анонимен - maverickmoneymaking you can easily rake in $11, 917 per month
06.02.2012 16:32
Hi, This just came across my desk and I had to pass it on to you ASAP…
Internet multi-millionaire Mack Michaels has a few new positions available right now…
If accepted you can easily rake in $11, 917 per month starting from scratch.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Once you’re accepted just follow the training Mack gives you. It’s really quite simple…
Learn how Mack went from not being able to afford Christmas gifts to a millionaire lifestyle and how you can too!
BUT…
Due to the extremely high level of Hands-On time Mack spends with every new member he has to limit the number of positions that are open.
Right now there are only 2 available in your area. If you’re interested you should move quickly.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Your Friend, – Mike
цитирай
4. анонимен - Xrumer service - we post your custom message up to 100K forums worldwide
17.02.2012 11:30
Most powerful&cost effective SEO and website traffic service in world get up to 100’000 forum backlinks now! Get great web traffic using best backlink service today. We are able post your marketing message up to 100’000 forums worldwide, get insane amount of backlinks and large targeted web traffic in very short time. Most affordable and most powerful service for web traffic and backlinks in the world!!!! Your post will be published up to 100000 forums worldwide your website or blog will get instant traffic and massive increase in seo rankings just after few days or weeks so your site will get targeted long term traffic from search engines. Order now: <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a>
цитирай
5. анонимен - search engine optimization rankings backlink building service
03.04.2012 15:31
hi dee hi alek82.blog.bg admin discovered your site via search engine but it was hard to find and I see you could have more visitors because there are not so many comments yet. I have discovered site which offer to dramatically increase traffic to your website http://xrumerservice.org they claim they managed to get close to 1000 visitors/day using their services you could also get lot more targeted traffic from search engines as you have now. I used their services and got significantly more visitors to my site. Hope this helps :) They offer best <a href=http://xrumerservice.org>backlinks service</a> Take care. Jason
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: alek82
Категория: Технологии
Прочетен: 77845
Постинги: 9
Коментари: 72
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Октомври, 2014  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031